4 oct 2017, 19:16

Както рече

  Poesía » Otra
475 0 0

        КАТО РЕЧЕ

 

Жена ми веднъж, като рече

ний сливата ще я сечем,

с обелена кора е вече

и сливи мъничко ядем.

 

Освен това щом дойде есен,

олиства цялата земя,

живота ми без туй нелесен,

ще трябва и туй да мета!

 

Повикахме човек с резачка

дървото ни да отсече,

Примирих се аз без стачка,

не знам как да го наречем?

 

За мен това не бе забавно,

но смисъла за мен бе друг,

простих се с миналото славно

и сливата стана боклук.

 

И свързах работата с мене,

с изгубените младини.

Без перспективата ми стене,

щом съм натрупал много дни!

 

   31.09.2017г. Драгойново

 

 

 

 

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...