4.10.2017 г., 19:16

Както рече

467 0 0

        КАТО РЕЧЕ

 

Жена ми веднъж, като рече

ний сливата ще я сечем,

с обелена кора е вече

и сливи мъничко ядем.

 

Освен това щом дойде есен,

олиства цялата земя,

живота ми без туй нелесен,

ще трябва и туй да мета!

 

Повикахме човек с резачка

дървото ни да отсече,

Примирих се аз без стачка,

не знам как да го наречем?

 

За мен това не бе забавно,

но смисъла за мен бе друг,

простих се с миналото славно

и сливата стана боклук.

 

И свързах работата с мене,

с изгубените младини.

Без перспективата ми стене,

щом съм натрупал много дни!

 

   31.09.2017г. Драгойново

 

 

 

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...