Oct 4, 2017, 7:16 PM

Както рече

  Poetry » Other
479 0 0

        КАТО РЕЧЕ

 

Жена ми веднъж, като рече

ний сливата ще я сечем,

с обелена кора е вече

и сливи мъничко ядем.

 

Освен това щом дойде есен,

олиства цялата земя,

живота ми без туй нелесен,

ще трябва и туй да мета!

 

Повикахме човек с резачка

дървото ни да отсече,

Примирих се аз без стачка,

не знам как да го наречем?

 

За мен това не бе забавно,

но смисъла за мен бе друг,

простих се с миналото славно

и сливата стана боклук.

 

И свързах работата с мене,

с изгубените младини.

Без перспективата ми стене,

щом съм натрупал много дни!

 

   31.09.2017г. Драгойново

 

 

 

 

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...