9 may 2006, 14:19

КАТО САМОДИВА 

  Poesía
1111 0 17
                  Като самодива


В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял...

С воал от тайнственост наметнати са раменете ми,
от хиляди загадки го изплетох аз сама,
а в нишките втъкаха със усърдие ръцете ми
и къс от женската душа...

И аз съм като приказните самодиви -
във шал вълшебен е скатана мойта сила,
разплети душата ми, забулена в загадки мълчаливи,
и аз пред тебе ще пристъпя реална и красива!

20.03.2006г.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??