9 мая 2006 г., 14:19

КАТО САМОДИВА 

  Поэзия
1110 0 17
                  Като самодива


В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял...

С воал от тайнственост наметнати са раменете ми,
от хиляди загадки го изплетох аз сама,
а в нишките втъкаха със усърдие ръцете ми
и къс от женската душа...

И аз съм като приказните самодиви -
във шал вълшебен е скатана мойта сила,
разплети душата ми, забулена в загадки мълчаливи,
и аз пред тебе ще пристъпя реална и красива!

20.03.2006г.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??