30 ene 2011, 20:48

Като Снежанка 

  Poesía » De amor
543 0 3

 

      Спя повече от четвърт век

      в самотна къщица-ковчег.

      Съдбата - мащеха проклета,

      а аз - завареница клета...

 

      Кога ще дойдеш, принце мой?

      Кога от близкия завой

      ще се покажеш, мой спасител,

      ще зърнеш моята обител?

 

      Кога от своя вихрогон

      ще слезеш и със лек поклон

      ще ме целунеш?... Вкаменена,

 

      ще се събудя и пленена

      от топлия ти нежен зов,

      ще ти отвърна със любов!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??