slava82 (Славка Любенова)
1 207

30 ene 2011, 20:48

Като Снежанка

Poesía » De amor

668 0 3

Спя повече от четвърт век

в самотна къщица-ковчег.

Съдбата - мащеха проклета,

а аз - завареница клета...

Кога ще дойдеш, принце мой?

Кога от близкия завой

ще се покажеш, мой спасител,

ще зърнеш моята обител?

Кога от своя вихрогон

ще слезеш и със лек поклон

ще ме целунеш?... Вкаменена,

ще се събудя и пленена

от топлия ти нежен зов,

ще ти отвърна със любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0