Като Снежанка
Спя повече от четвърт век
в самотна къщица-ковчег.
Съдбата - мащеха проклета,
а аз - завареница клета...
Кога ще дойдеш, принце мой?
Кога от близкия завой
ще се покажеш, мой спасител,
ще зърнеш моята обител?
Кога от своя вихрогон
ще слезеш и със лек поклон
ще ме целунеш?... Вкаменена,
ще се събудя и пленена
от топлия ти нежен зов,
ще ти отвърна със любов!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados
