Като Снежанка

30 ene 2011, 20:48

Poesía » De amor

553 0 3

Спя повече от четвърт век

в самотна къщица-ковчег.

Съдбата - мащеха проклета,

а аз - завареница клета...

Кога ще дойдеш, принце мой?

Кога от близкия завой

ще се покажеш, мой спасител,

ще зърнеш моята обител?

Кога от своя вихрогон

ще слезеш и със лек поклон

ще ме целунеш?... Вкаменена,

ще се събудя и пленена

от топлия ти нежен зов,

ще ти отвърна със любов!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.