Като Снежанка

30.01.2011 г., 20:48 ч.

Поезия » Любовна

556 0 3

Спя повече от четвърт век

в самотна къщица-ковчег.

Съдбата - мащеха проклета,

а аз - завареница клета...

Кога ще дойдеш, принце мой?

Кога от близкия завой

ще се покажеш, мой спасител,

ще зърнеш моята обител?

Кога от своя вихрогон

ще слезеш и със лек поклон

ще ме целунеш?... Вкаменена,

ще се събудя и пленена

от топлия ти нежен зов,

ще ти отвърна със любов!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.