slava82 (Славка Любенова)
207 2
Jan 30, 2011, 8:48 PM

Като Снежанка 

  Poetry » Love
554 0 3

 

      Спя повече от четвърт век

      в самотна къщица-ковчег.

      Съдбата - мащеха проклета,

      а аз - завареница клета...

 

      Кога ще дойдеш, принце мой?

      Кога от близкия завой

      ще се покажеш, мой спасител,

      ще зърнеш моята обител?

 

      Кога от своя вихрогон

      ще слезеш и със лек поклон

      ще ме целунеш?... Вкаменена,

 

      ще се събудя и пленена

      от топлия ти нежен зов,

      ще ти отвърна със любов!

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??