Навънка пак е студ и мраз.

А селцето ни заспало.

Всичко в този късен час
блеснало е като огледало.

Гледам стъпчици навън.

Пристъпя плахо животинче.

И всичко се превръща в сън.

Говоря със едно снежинче.

Разказва своята съдба.

За ледения, дълъг път, 
довел го в моята страна. 

Разказва и за свойта смърт.

Разказва за една страна, 
с владетел Ледната царица.

Разказва, че било сълза,
отронила се от око на птица. 

И аз го слушам в този миг,
а Сънчо нежно ме отвлича.

Навънка вече всичко спи.

Аз искам на снежинка да приличам...