Като снежинка
976
0
0
Навънка пак е студ и мраз.
А селцето ни заспало.
Всичко в този късен час
блеснало е като огледало.
Гледам стъпчици навън.
Пристъпя плахо животинче.
И всичко се превръща в сън.
Говоря със едно снежинче.
Разказва своята съдба.
За ледения, дълъг път,
довел го в моята страна.
Разказва и за свойта смърт.
Разказва за една страна,
с владетел Ледната царица.
Разказва, че било сълза,
отронила се от око на птица.
И аз го слушам в този миг,
а Сънчо нежно ме отвлича.
Навънка вече всичко спи.
Аз искам на снежинка да приличам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анифе Бузгова Всички права запазени
