Като снежинка
979
0
0
Навънка пак е студ и мраз.
А селцето ни заспало.
Всичко в този късен час
блеснало е като огледало.
Гледам стъпчици навън.
Пристъпя плахо животинче.
И всичко се превръща в сън.
Говоря със едно снежинче.
Разказва своята съдба.
За ледения, дълъг път,
довел го в моята страна.
Разказва и за свойта смърт.
Разказва за една страна,
с владетел Ледната царица.
Разказва, че било сълза,
отронила се от око на птица.
И аз го слушам в този миг,
а Сънчо нежно ме отвлича.
Навънка вече всичко спи.
Аз искам на снежинка да приличам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анифе Бузгова Все права защищены
