Ружена (Ружена)
39 164
22 mar 2007, 8:43

Като спасение 

  Poesía
689 0 3
Е, вече зная, самотата
по улицата ни минава.
Тя като верен стар приятел
почти, почти не ме забравя -
на месец-два и се отбива
при мен на приказчица сладка
и не, че много е бъбрива,
или пък мигновено кратка,
не, тя  умее да мълчи
и може дълго да остава,
до смазване да ми тежи,
залъгване да не признава.
Не ми се иска с нея двете
да се тешим в усамотение,
така че, нужен ни е трети
като небе, като спасение.

© Ружена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??