Mar 22, 2007, 8:43 AM
Като спасение
Е, вече зная, самотата
по улицата ни минава.
Тя като верен стар приятел
почти, почти не ме забравя -
на месец-два и се отбива
при мен на приказчица сладка
и не, че много е бъбрива,
или пък мигновено кратка,
не, тя умее да мълчи
и може дълго да остава,
до смазване да ми тежи,
залъгване да не признава.
Не ми се иска с нея двете
да се тешим в усамотение,
така че, нужен ни е трети
като небе, като спасение.
по улицата ни минава.
Тя като верен стар приятел
почти, почти не ме забравя -
на месец-два и се отбива
при мен на приказчица сладка
и не, че много е бъбрива,
или пък мигновено кратка,
не, тя умее да мълчи
и може дълго да остава,
до смазване да ми тежи,
залъгване да не признава.
Не ми се иска с нея двете
да се тешим в усамотение,
така че, нужен ни е трети
като небе, като спасение.
© Ружена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И аз имам едно "Самотно", Ружена. Хареса ми. Продължавам да те чета...
-
Ще дойде и той. Чакай го!!! Поздрави, Ружена!!!
-
Ще дочакаш третия, а нея ... нагости и изпрати по живо, по здраво!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
