Като спасение

Mar 22, 2007, 8:43 AM

Poetry

793 0 3

Е, вече зная, самотата
по улицата ни минава.
Тя като верен стар приятел
почти, почти не ме забравя -
на месец-два и се отбива
при мен на приказчица сладка
и не, че много е бъбрива,
или пък мигновено кратка,
не, тя умее да мълчи
и може дълго да остава,
до смазване да ми тежи,
залъгване да не признава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като спасение

Want to read more?

Random works