Като спасение
Е, вече зная, самотата
по улицата ни минава.
Тя като верен стар приятел
почти, почти не ме забравя -
на месец-два и се отбива
при мен на приказчица сладка
и не, че много е бъбрива,
или пък мигновено кратка,
не, тя умее да мълчи
и може дълго да остава,
до смазване да ми тежи,
залъгване да не признава.
Не ми се иска с нея двете
да се тешим в усамотение,
така че, нужен ни е трети
като небе, като спасение.
по улицата ни минава.
Тя като верен стар приятел
почти, почти не ме забравя -
на месец-два и се отбива
при мен на приказчица сладка
и не, че много е бъбрива,
или пък мигновено кратка,
не, тя умее да мълчи
и може дълго да остава,
до смазване да ми тежи,
залъгване да не признава.
Не ми се иска с нея двете
да се тешим в усамотение,
така че, нужен ни е трети
като небе, като спасение.
© Ружена All rights reserved.
