21 abr 2007, 8:56

Като старец на могила

  Poesía
715 0 5
 

Като старец на могила

Оглеждам света си

Като божество

Безкрила

Пеперуда обречена

Само в сънищата си

Да полети


Остарявам

И очите ми замъглено откриват

Под нещата

Скритото

Щастие на сътворението


Като дете

С бистри очи

Отворили небето

Създай нов свят за мен

Защото аз никога не погледнах към нещата

Без да ги видя слети

В размазана импресия


Казват че са чисти

Очите ми

Но не знаят че не виждам

И половината на това, което виждат техните


Казват че са като на дете

Но се чувствам стар

Използван

Изхабен


Създай нов свят за мен

Където възприятията са малки бодлички

Мехурчета свободно скитащи

Отвъд границите на общоприетото


Създай свят, където без наркотици

Да мога да отворя ума си

И да се разпръснат туморите

И да се изгубят


20.04.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...