От струните на таз китара
мрак и самота струи
и в този мрак, незнайни,
аз и ти засрамени стоим.
Люби ме както любиш нея,
аз пък ще шептя в екстаз,
и повярвай ми ще съумея
мой да те направя аз.
Но зная, туй мечта ще си остане -
да бъда аз китара в силните ръце,
а ти от струните ми да извличаш
песните на моето сърце...
Посветени са на Лъчо...
© Яна Ангелова Todos los derechos reservados