Nov 7, 2004, 4:30 PM

КАТО СТРУНИ НА КИТАРА ІІ

  Poetry
1.5K 0 1

От струните на таз китара
мрак и самота струи
и в този мрак, незнайни,
аз и ти засрамени стоим.
Люби ме както любиш нея,
аз пък ще шептя в екстаз,
и повярвай ми ще съумея
мой да те направя аз.
Но зная, туй мечта ще си остане -
да бъда аз китара в силните ръце,
а ти от струните ми да извличаш
песните на моето сърце...


Посветени са на Лъчо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам какво да кажа. МНОГО ми харесва!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...