29 abr 2009, 12:25

Като Света Марина (Странджански легенди)

  Poesía » Otra
2.1K 0 16

 

 

 

Трудно мога да кажа
дали съм светилище,
но от душата ми блика
живот като от аязмо.
Измили очите си -
проглеждат слепите,
хромите се изправят,
избавени от болести
и страдания всякакви.
Като Света Марина съм
зачената с билка,
дарена от Слънцето -
да лекувам
от змийско ухапване.
Наречена съм
от майка си
за небесна невеста,
друг, ако ме търси,
да ме открива само
сред избуяли
треви и храсти -
в най-тъмните
и влажни усои,
там, където вярващ крак
може единствено да стъпи.
И ако през мен се провре
като през тесен отвор
да остави в душата ми
отпечатък от болка -
като сляп бик ще го погаля
и очите му ще отворя.
А аз ще остана
там, в пещерата -
ще чакам да дойде
оня богомолец,
който пътеката ще открие
към душата ми.
Тогава със сигурност
ще съм
повече от светилище.

 

(1987 г., Бургас)

 

 

МУЗИКА>>> 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...