Погледът ми... същият като твоя.

И аз, като теб, в болките му ровя.

И отдавам му се - както ти,

всичко зависещо от времето ни...

И думите ми, досущ за теб типични,

рисувам с тях картини прекалено лични.

Наивник трябва да си, за да ми повярваш...

давам му любов, колкото и ти ми даваш.

Той май ми вярва,

станал е като мен,

но в друга драма се явява,

когато дяволът е в мен.

Позната ми е до болка тази наша драма,

но накрая с него плачем двама...