Погледът ми... същият като твоя.
И аз, като теб, в болките му ровя.
И отдавам му се - както ти,
всичко зависещо от времето ни...
И думите ми, досущ за теб типични,
рисувам с тях картини прекалено лични.
Наивник трябва да си, за да ми повярваш...
давам му любов, колкото и ти ми даваш.
Той май ми вярва,
станал е като мен,
но в друга драма се явява,
когато дяволът е в мен.
Позната ми е до болка тази наша драма,
но накрая с него плачем двама...
© Евита Всички права запазени