Sep 27, 2009, 3:31 PM

Като теб

  Poetry » Love
672 0 0

Погледът ми... същият като твоя.

И аз, като теб, в болките му ровя.

И отдавам му се - както ти,

всичко зависещо от времето ни...

И думите ми, досущ за теб типични,

рисувам с тях картини прекалено лични.

Наивник трябва да си, за да ми повярваш...

давам му любов, колкото и ти ми даваш.

Той май ми вярва,

станал е като мен,

но в друга драма се явява,

когато дяволът е в мен.

Позната ми е до болка тази наша драма,

но накрая с него плачем двама...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...