Kenietz (Димитър Кенанов)
7 10
19 may 2006, 12:42

Като тревата 

  Poesía
907 0 3
И ний като тревата
мъчим се да растем и оцелеем,
но се намира някой,
да ни подкоси или потъпче.
Тъй си мисля, докат разпускам
на една ливада чудесна.
Съжалявам и благодаря, тревичке.
Се някой ден и моят ред ще доде
и тогаз ще те нахраня...

© Димитър Кенанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря хора за отзивите
    Благодарете на тревата всеки път когато ходите по нея. Аз го правя често
    Живейте щастливо!
  • "Се някой ден и моят ред ще доде
    и тогаз ще те нахраня..."
    Страшничко е, но наистина страхотно си го казал, Митко. Хората, не обичаме да се замисляме над простичкия факт, че не само ние се храним...
    Поздрави за стиха!
    Вестин
  • Страшно ми хареса това. Браво!
Propuestas
: ??:??