19 мая 2006 г., 12:42

Като тревата

Поэзия

1.2K 0 3

И ний като тревата
мъчим се да растем и оцелеем,
но се намира някой,
да ни подкоси или потъпче.
Тъй си мисля, докат разпускам
на една ливада чудесна.
Съжалявам и благодаря, тревичке.
Се някой ден и моят ред ще доде
и тогаз ще те нахраня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kenietz (Димитър Кенанов)

Благодаря хора за отзивите
Благодарете на тревата всеки път когато ходите по нея. Аз го правя често
Живейте щастливо!

2006-08-22T11:47:50+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

"Се някой ден и моят ред ще доде
и тогаз ще те нахраня..."
Страшничко е, но наистина страхотно си го казал, Митко. Хората, не обичаме да се замисляме над простичкия факт, че не само ние се храним...
Поздрави за стиха!
Вестин

2006-08-21T17:14:39+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Страшно ми хареса това. Браво!

2006-05-19T12:59:03+03:00