13 ene 2009, 9:24

Като тревичка

  Poesía » Otra
1.1K 1 19

Здравей, Небе!

Здравей, изгряващ ден!

Какво ми носите,

не знам,

не питам.

Пoсрещам ви

с надежда и копнеж.

И с тръпката,

че мога да обичам.

 

И мога

да дарявам красота;

в най-малката тревичка

да откривам

живот и смисъл,

и една съдба...

 

И  мога като нея

да съм жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С голямо закъснение, благодаря на всички, които са прочели и споделили мисли по моя стих.
    Изненадана съм, че Мисана се е върнал години назад, за да чете старите ми творби.
    Благодаря, Младене, за проникновеното тълкуване на финала.
    На всички пожелавам вдъхновени и успешни януарски дни!
    Сърдечен поздрав!
  • На пръв поглед стихотворението е като чиста лирика, но всъщност е творба с дълбок философски отенък. Това го прави особено ценно и въздействащо. Философското изпъква най-видимо в следните финални редове:

    "в най-малката тревичка
    да откривам
    живот и смисъл,
    и една съдба...

    И мога като нея
    да съм жива."

    Те сякаш се родеят с мисълта на Блез Паскал, че "човекът е мислеща тръстика".

    Поздравявам те, Елица! Ти очевидно умееш да пишеш много силно и в некласически стих. Поставям творбата в Любими.
  • Здравей Небе
    и слънчеви лъчи,
    тъй сгряващи земята.
    Но моето сърце жадува
    за красота и обич,
    но само тебе то обича.
    Поздрави Ели!
  • Светлина си, Ели!!! Опивам се при теб!
  • Изгревно, опияняващо и много, много човешки написано!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...