13.01.2009 г., 9:24

Като тревичка

1.1K 1 19

Здравей, Небе!

Здравей, изгряващ ден!

Какво ми носите,

не знам,

не питам.

Пoсрещам ви

с надежда и копнеж.

И с тръпката,

че мога да обичам.

 

И мога

да дарявам красота;

в най-малката тревичка

да откривам

живот и смисъл,

и една съдба...

 

И  мога като нея

да съм жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С голямо закъснение, благодаря на всички, които са прочели и споделили мисли по моя стих.
    Изненадана съм, че Мисана се е върнал години назад, за да чете старите ми творби.
    Благодаря, Младене, за проникновеното тълкуване на финала.
    На всички пожелавам вдъхновени и успешни януарски дни!
    Сърдечен поздрав!
  • На пръв поглед стихотворението е като чиста лирика, но всъщност е творба с дълбок философски отенък. Това го прави особено ценно и въздействащо. Философското изпъква най-видимо в следните финални редове:

    "в най-малката тревичка
    да откривам
    живот и смисъл,
    и една съдба...

    И мога като нея
    да съм жива."

    Те сякаш се родеят с мисълта на Блез Паскал, че "човекът е мислеща тръстика".

    Поздравявам те, Елица! Ти очевидно умееш да пишеш много силно и в некласически стих. Поставям творбата в Любими.
  • Здравей Небе
    и слънчеви лъчи,
    тъй сгряващи земята.
    Но моето сърце жадува
    за красота и обич,
    но само тебе то обича.
    Поздрави Ели!
  • Светлина си, Ели!!! Опивам се при теб!
  • Изгревно, опияняващо и много, много човешки написано!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...