13.01.2009 г., 9:24

Като тревичка

1.1K 1 19

Здравей, Небе!

Здравей, изгряващ ден!

Какво ми носите,

не знам,

не питам.

Пoсрещам ви

с надежда и копнеж.

И с тръпката,

че мога да обичам.

 

И мога

да дарявам красота;

в най-малката тревичка

да откривам

живот и смисъл,

и една съдба...

 

И  мога като нея

да съм жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С голямо закъснение, благодаря на всички, които са прочели и споделили мисли по моя стих.
    Изненадана съм, че Мисана се е върнал години назад, за да чете старите ми творби.
    Благодаря, Младене, за проникновеното тълкуване на финала.
    На всички пожелавам вдъхновени и успешни януарски дни!
    Сърдечен поздрав!
  • На пръв поглед стихотворението е като чиста лирика, но всъщност е творба с дълбок философски отенък. Това го прави особено ценно и въздействащо. Философското изпъква най-видимо в следните финални редове:

    "в най-малката тревичка
    да откривам
    живот и смисъл,
    и една съдба...

    И мога като нея
    да съм жива."

    Те сякаш се родеят с мисълта на Блез Паскал, че "човекът е мислеща тръстика".

    Поздравявам те, Елица! Ти очевидно умееш да пишеш много силно и в некласически стих. Поставям творбата в Любими.
  • Здравей Небе
    и слънчеви лъчи,
    тъй сгряващи земята.
    Но моето сърце жадува
    за красота и обич,
    но само тебе то обича.
    Поздрави Ели!
  • Светлина си, Ели!!! Опивам се при теб!
  • Изгревно, опияняващо и много, много човешки написано!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...