Jan 13, 2009, 9:24 AM

Като тревичка

  Poetry » Other
1.1K 1 19

Здравей, Небе!

Здравей, изгряващ ден!

Какво ми носите,

не знам,

не питам.

Пoсрещам ви

с надежда и копнеж.

И с тръпката,

че мога да обичам.

 

И мога

да дарявам красота;

в най-малката тревичка

да откривам

живот и смисъл,

и една съдба...

 

И  мога като нея

да съм жива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С голямо закъснение, благодаря на всички, които са прочели и споделили мисли по моя стих.
    Изненадана съм, че Мисана се е върнал години назад, за да чете старите ми творби.
    Благодаря, Младене, за проникновеното тълкуване на финала.
    На всички пожелавам вдъхновени и успешни януарски дни!
    Сърдечен поздрав!
  • На пръв поглед стихотворението е като чиста лирика, но всъщност е творба с дълбок философски отенък. Това го прави особено ценно и въздействащо. Философското изпъква най-видимо в следните финални редове:

    "в най-малката тревичка
    да откривам
    живот и смисъл,
    и една съдба...

    И мога като нея
    да съм жива."

    Те сякаш се родеят с мисълта на Блез Паскал, че "човекът е мислеща тръстика".

    Поздравявам те, Елица! Ти очевидно умееш да пишеш много силно и в некласически стих. Поставям творбата в Любими.
  • Здравей Небе
    и слънчеви лъчи,
    тъй сгряващи земята.
    Но моето сърце жадува
    за красота и обич,
    но само тебе то обича.
    Поздрави Ели!
  • Светлина си, Ели!!! Опивам се при теб!
  • Изгревно, опияняващо и много, много човешки написано!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...