Като тръгна надалече
Като тръгна надалече
по ръба на таз земя,
не ми казвай пак, човече,
че главата си троша.
Пак ще шетам в твойте нощи –
там безсъницата ври.
Има, има време още –
цяла вечност – шепа дни.
В тях ще цъфне и ще върже,
сладък също като мед,
споменът за хляба ръжен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse