28 ene 2011, 14:02

Като тръгна надалече 

  Poesía
1652 0 46
Като тръгна надалече
Като тръгна надалече
по ръба на таз земя,
не ми казвай пак, човече,
че главата си троша.
Пак ще шетам в твойте нощи –
там безсъницата ври.
Има, има време още –
цяла вечност – шепа дни.
В тях ще цъфне и ще върже,
сладък също като мед,
споменът за хляба ръжен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??