galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
Jan 28, 2011, 2:02 PM

Като тръгна надалече 

  Poetry
1592 0 46

Като тръгна надалече

 

Като тръгна надалече

по ръба на таз земя,

не ми казвай пак, човече,

че главата си троша.

Пак ще шетам в твойте нощи –

там безсъницата ври.

Има, има време още –

цяла вечност – шепа дни.

В тях ще цъфне и ще върже,

сладък също като мед,

споменът за хляба ръжен

и за две липи отпред,

и за тебе, обич светла,

дето бял ден не видя.
Чакай само да пресметна

колко има да вървя,

че докато уж живея,

май умирам всеки ден.

Но все пак ще ти попея –

всички песни са си в мен.

Пазя си от календара

лято-пещ и зима-лед

и хронично си я карам

тази болест – с теб-без теб.
Но щом тръгна надалече,

чак към края на света –

не върви след мен, човече!

Просто ме помни така:

идвам си – ти огън стягаш...

всъщност клада е това.
Драсваш клечката и бягаш –

светя, докато горя...

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??