danda (Даниела)
358 1120
9 sept 2011, 22:17

Като в детска игра 

  Poesía » Otra
552 0 5

Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,

стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.

Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,

в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.

 

Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно,

тя единствена чува дуета на мойте несигурни стъпки,

тя одраска съня ми – позабравена плоча на сто оборота,

тя превърна смеха в каменен залък и иглени глътки.

 

Някой ден ще се спра, ще дочакам на утрото първата ласка,

ще падна в нозете ù, ще потъна в тихо зимно безвремие,

тя с безцветна ръка ще посегне да вземе всеки светъл нюанс...

С цяло гърло през гърба ù ще викна: Пу за мен, пу за мене!

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??