Като в детска игра
Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно,
тя единствена чува дуета на мойте несигурни стъпки,
тя одраска съня ми – позабравена плоча на сто оборота,
тя превърна смеха в каменен залък и иглени глътки.
Някой ден ще се спра, ще дочакам на утрото първата ласка,
ще падна в нозете ù, ще потъна в тихо зимно безвремие,
тя с безцветна ръка ще посегне да вземе всеки светъл нюанс...
С цяло гърло през гърба ù ще викна: Пу за мен, пу за мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
