danda (Даниела)
358 1120
9.09.2011 г., 22:17 ч.

Като в детска игра 

  Поезия » Друга
550 0 5

Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,

стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.

Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,

в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.

 

Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно,

тя единствена чува дуета на мойте несигурни стъпки,

тя одраска съня ми – позабравена плоча на сто оборота,

тя превърна смеха в каменен залък и иглени глътки.

 

Някой ден ще се спра, ще дочакам на утрото първата ласка,

ще падна в нозете ù, ще потъна в тихо зимно безвремие,

тя с безцветна ръка ще посегне да вземе всеки светъл нюанс...

С цяло гърло през гърба ù ще викна: Пу за мен, пу за мене!

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??