Както във онези дни

Пак си същият – красив и фин,

и усмивката ти е чаровна!

Пак е онзи миг неуловим,

пак във мен е любовта отровна.

Ето че часовникът е спрял,

сякаш нищо в теб не се променя,

вярно е мигът е отлетял –

в най-далечната за нас вселена.

Всеки е поел по своя път,

и животът ни е друг различен,

само спомените пак кръжат

във деня ми сив и прозаичен.

Но в сърцето си ме запази,

стих да бъда нежен от поема,

нека както във онези дни

слънцето и любовта да взема!

                   Мария Мустакерска