5.09.2021 г., 21:38

Като в онези дни

406 0 0

 

   

    Както във онези дни

 

Пак си същият – красив и фин,

и усмивката ти е чаровна!

Пак е онзи миг неуловим,

пак във мен е любовта отровна.

 

Ето че часовникът е спрял,

сякаш нищо в теб не се променя,

вярно е мигът е отлетял –

в най-далечната за нас вселена.

 

Всеки е поел по своя път,

и животът ни е друг различен,

само спомените пак кръжат

във деня ми сив и прозаичен.

 

Но в сърцето си ме запази,

стих да бъда нежен от поема,

нека както във онези дни

слънцето и любовта да взема!

                   Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...