Както във онези дни
Пак си същият – красив и фин,
и усмивката ти е чаровна!
Пак е онзи миг неуловим,
пак във мен е любовта отровна.
Ето че часовникът е спрял,
сякаш нищо в теб не се променя,
вярно е мигът е отлетял –
в най-далечната за нас вселена.
Всеки е поел по своя път,
и животът ни е друг различен,
само спомените пак кръжат ...