17 sept 2022, 10:55

Като в песен на Поли Гагарина

  Poesía
522 0 2

Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!


Тези няма защо да развивам
и си тръгвам в тъмата нарочно.
Всяка вечер – щастлива, но сива –
се надявам животът да почне

да е светла магия за всеки,
след която в душата избухват
и политат добрите пътеки,
а тъгата неистово рухва.

Слепотата не води далече.
Тя препъва и става лъжовна
смела дама, която съблече,
но изгуби в играта любовна.

Не забравяй какво си ѝ казал
и помнѝ, че животът е дама,
за която страхът си погазил.
Ти направи пътека за двама.

Ти излезе от общото блато
и жената обича, другарю!
За какво ни е целият патос?
Да посвирим на мила китара!

Да се смеем на старата гара,
на която лъчите танцуват!
Да живеем велико – под па̀ра! –
за моменти, които си струват!

Този свят е човешка китара,
пред която лудуваш по цвички,
като в песен на Поли Гагарина,
за която животът е Всичко!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....