Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!

Тези няма защо да развивам
и си тръгвам в тъмата нарочно.
Всяка вечер – щастлива, но сива –
се надявам животът да почне

да е светла магия за всеки,
след която в душата избухват
и политат добрите пътеки,
а тъгата неистово рухва.

Слепотата не води далече.
Тя препъва и става лъжовна
смела дама, която съблече,
но изгуби в играта любовна.

Не забравяй какво си ѝ казал
и помнѝ, че животът е дама,
за която страхът си погазил.
Ти направи пътека за двама.

Ти излезе от общото блато
и жената обича, другарю!
За какво ни е целият патос?
Да посвирим на мила китара!

Да се смеем на старата гара,
на която лъчите танцуват!
Да живеем велико – под па̀ра! –
за моменти, които си струват!

Този свят е човешка китара,
пред която лудуваш по цвички,
като в песен на Поли Гагарина,
за която животът е Всичко!