Като в песен на Сигнал

Името ти ще опазя в тайна

и очите, пред които всеки мъж трепери.

Но знай, че иска ми се да крещя,

всяка нощ, всяка дума да си върна.

Пред теб да бъда, нямам сили,

късно е да тръгна след парфюм.

Не желаех на никой да отстъпвам,

устните копнеещи по мен.

И тази лудост, която смятах за пощада,

повярвай, ако знаех, щях да спра.

Като в песен на Сигнал, момчето съжалява,

колко цветя до днес, за тебе не набра.