Името ти ще опазя в тайна
и очите, пред които всеки мъж трепери.
Но знай, че иска ми се да крещя,
всяка нощ, всяка дума да си върна.
Пред теб да бъда, нямам сили,
късно е да тръгна след парфюм.
Не желаех на никой да отстъпвам,
устните копнеещи по мен.
И тази лудост, която смятах за пощада,
повярвай, ако знаех, щях да спра.
Като в песен на Сигнал, момчето съжалява,
колко цветя до днес, за тебе не набра.