Името ти ще опазя в тайна
и очите, пред които всеки мъж трепери.
Но знай, че иска ми се да крещя,
всяка нощ, всяка дума да си върна.
Пред теб да бъда, нямам сили,
късно е да тръгна след парфюм.
Не желаех на никой да отстъпвам,
устните копнеещи по мен.
И тази лудост, която смятах за пощада,
повярвай, ако знаех, щях да спра.
Като в песен на Сигнал, момчето съжалява,
колко цветя до днес, за тебе не набра.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up