Аз знам, че като мен не вярваш в обичи 

от вятър и мъгла на думи. 

И някак не усещаш нищо повече,

освен след тях, че все се губиш...

А те си тръгват. Безвъзвратно. 

Болят до смърт. Понякога и истинска.

Разбирам. Просто ти изпращам

добрия край на стара приказка... 

Защото вярвам във очите ти, 

които бляскаво синеят, 

изплакали тъга в сълзи, 

че да напълнят две морета... 

Ще дойде нявга изцеление, 

но още дълго ще боли! 

Накрая всичкото у нас, безверие 

в любов със теб ще претворим... 

Стихопат. 

Danny Diester 

25.07.2021