Аз знам, че като мен не вярваш в обичи
от вятър и мъгла на думи.
И някак не усещаш нищо повече,
освен след тях, че все се губиш...
А те си тръгват. Безвъзвратно.
Болят до смърт. Понякога и истинска.
Разбирам. Просто ти изпращам
добрия край на стара приказка...
Защото вярвам във очите ти,
които бляскаво синеят,
изплакали тъга в сълзи,
че да напълнят две морета... ...