Sep 9, 2022, 10:16 PM

Като в стара приказка...

  Poetry » Love
434 3 1

Аз знам, че като мен не вярваш в обичи 

от вятър и мъгла на думи. 

И някак не усещаш нищо повече,

освен след тях, че все се губиш...

А те си тръгват. Безвъзвратно. 

Болят до смърт. Понякога и истинска.

Разбирам. Просто ти изпращам

добрия край на стара приказка... 

Защото вярвам във очите ти, 

които бляскаво синеят, 

изплакали тъга в сълзи, 

че да напълнят две морета... 

Ще дойде нявга изцеление, 

но още дълго ще боли! 

Накрая всичкото у нас, безверие 

в любов със теб ще претворим... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

25.07.2021

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...