25 sept 2007, 14:37

Като виното боля 

  Poesía
1290 0 12
Налей ми чаша отлежало вино,
да ме напие с буйната си страст,
за да забравя неговото име,
да падна немощна в прегръдките ти аз!

Отпий и ти от чашата кристална
и освети с целувка крехкото стъкло,
а аз от вино и любов пияна,
без свян ще легна в твоето легло!

И ще заровя пръсти в тъмната коса,
ще се стопя в ръцете ти - добрите,
ще слея устни с твоята уста,
ще изгоря в пожара на очите.

И ще ме любиш жаден и безумен,
ще слееш тялото си с моето в едно,
ще полудееш, ще сънуваш буден,
ще се запали твоето легло.

Ще се събудиш утре и ще страдаш,
защото като виното боля,
от махмурлука си ще можеш да избягаш,
от мен опил си се за вечни времена.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??