Sep 25, 2007, 2:37 PM

Като виното боля

  Poetry
1.5K 0 12
Налей ми чаша отлежало вино,
да ме напие с буйната си страст,
за да забравя неговото име,
да падна немощна в прегръдките ти аз!

Отпий и ти от чашата кристална
и освети с целувка крехкото стъкло,
а аз от вино и любов пияна,
без свян ще легна в твоето легло!

И ще заровя пръсти в тъмната коса,
ще се стопя в ръцете ти - добрите,
ще слея устни с твоята уста,
ще изгоря в пожара на очите.

И ще ме любиш жаден и безумен,
ще слееш тялото си с моето в едно,
ще полудееш, ще сънуваш буден,
ще се запали твоето легло.

Ще се събудиш утре и ще страдаш,
защото като виното боля,
от махмурлука си ще можеш да избягаш,
от мен опил си се за вечни времена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...