25 mar 2011, 21:27

Като вишна...

2K 0 26

Като вишна...

 

Тази пролет не слезе при мене

на крилата на прелетни птици.

Аз сама я открих, запленена

от най-тъмното в твойте зеници

 

 Тази пролет е друга, различна –

тя събуди у мен любовта.

И повярвах, че пак ме обичаш.

И цъфтя.

 

Като вишна цъфтя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна си и ти, Роси!
    Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, Ели! Хареса ми твоя пролетен цъфтеж!
    Поздрави, мила Водичке!
  • Ако са сладички, няма да са вишни, Борко.
    Чарът на вишната е в нейния горчив привкус...

    Сладки сънища – тази нощ!

  • Дано вържеш вишнички, ама по-сладки да са!
  • Радвам се да ви видя тук, Наталия, Галина и Росица.
    Честита Блага вест – на вас и на всички, които прочетоха и споделиха мисли под стиха ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....