Mar 25, 2011, 9:27 PM

Като вишна...

  Poetry » Love
2K 0 26

Като вишна...

 

Тази пролет не слезе при мене

на крилата на прелетни птици.

Аз сама я открих, запленена

от най-тъмното в твойте зеници

 

 Тази пролет е друга, различна –

тя събуди у мен любовта.

И повярвах, че пак ме обичаш.

И цъфтя.

 

Като вишна цъфтя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна си и ти, Роси!
    Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, Ели! Хареса ми твоя пролетен цъфтеж!
    Поздрави, мила Водичке!
  • Ако са сладички, няма да са вишни, Борко.
    Чарът на вишната е в нейния горчив привкус...

    Сладки сънища – тази нощ!

  • Дано вържеш вишнички, ама по-сладки да са!
  • Радвам се да ви видя тук, Наталия, Галина и Росица.
    Честита Блага вест – на вас и на всички, които прочетоха и споделиха мисли под стиха ми!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...