27 mar 2007, 12:31

Като във филм

  Poesía
1K 0 12
Иска ми се да умра...
От този свят да се изтрия...
Като сълза да се стопя,
в коси уютно да попия...

Много горести събрах...
Отдавна чашата прелива...
Под планини от злъч живях...
Забравих думата - щастлива...

Да умра като във филм...
Смъртта ми само да е роля.
И епизода щом сменим -
смехът да бликне в мен на воля...

Вцепенена съм... Лежа...
Чух някой плаче, друг не толкоз...
Яяя... Що народ се извървя!
За сбогом ли или за показ?

Чист парад на суета...
Какви са сдържани... Смирени...
От срещата си със смъртта,
а не че са опечалени...

Бог да прОсти - ще рекат...
И ще побързат да си идат.
А в къщи щом се приберат,
за моя памет тост ще вдигат...

Няма! Няма да умра.
Ще ги осъдя да живея...
Щом с прошка ги благословя,
след тях с криле ще се зарея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...