27 мар. 2007 г., 12:31

Като във филм

1K 0 12
Иска ми се да умра...
От този свят да се изтрия...
Като сълза да се стопя,
в коси уютно да попия...

Много горести събрах...
Отдавна чашата прелива...
Под планини от злъч живях...
Забравих думата - щастлива...

Да умра като във филм...
Смъртта ми само да е роля.
И епизода щом сменим -
смехът да бликне в мен на воля...

Вцепенена съм... Лежа...
Чух някой плаче, друг не толкоз...
Яяя... Що народ се извървя!
За сбогом ли или за показ?

Чист парад на суета...
Какви са сдържани... Смирени...
От срещата си със смъртта,
а не че са опечалени...

Бог да прОсти - ще рекат...
И ще побързат да си идат.
А в къщи щом се приберат,
за моя памет тост ще вдигат...

Няма! Няма да умра.
Ще ги осъдя да живея...
Щом с прошка ги благословя,
след тях с криле ще се зарея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....