19 feb 2009, 1:18

Като за последно

989 0 1

От твойте шепи черпя вдъхновение.

Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.

И няма вече никакво значение

дали Земята днес ще спре да се върти.

 

На устните ти искам последното дихание.

Последният ти шепот нека в мен се притаи.

Целувай ме безспир, бъди мое страдание.

Сърцето ми безумно без жал изпепели.

 

Остави ме за последно в тебе да потъна.

Отведи ме на далечния самотен бряг.

И тогава с нежността си пак убий ме...

Подлудявай ме, ти знаеш как!

 

Под синьото небе люби ме.

Бъди последният ми грях.

Щастлива за последно направи ме,

а пък после си върви... не ме е страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...