19 февр. 2009 г., 01:18

Като за последно

994 0 1

От твойте шепи черпя вдъхновение.

Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.

И няма вече никакво значение

дали Земята днес ще спре да се върти.

 

На устните ти искам последното дихание.

Последният ти шепот нека в мен се притаи.

Целувай ме безспир, бъди мое страдание.

Сърцето ми безумно без жал изпепели.

 

Остави ме за последно в тебе да потъна.

Отведи ме на далечния самотен бряг.

И тогава с нежността си пак убий ме...

Подлудявай ме, ти знаеш как!

 

Под синьото небе люби ме.

Бъди последният ми грях.

Щастлива за последно направи ме,

а пък после си върви... не ме е страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...