От твойте шепи черпя вдъхновение.

Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.

И няма вече никакво значение

дали Земята днес ще спре да се върти.

На устните ти искам последното дихание.

Последният ти шепот нека в мен се притаи.

Целувай ме безспир, бъди мое страдание.

Сърцето ми безумно без жал изпепели.

Остави ме за последно в тебе да потъна.

Отведи ме на далечния самотен бряг.

И тогава с нежността си пак убий ме...

Подлудявай ме, ти знаеш как!

Под синьото небе люби ме.

Бъди последният ми грях.

Щастлива за последно направи ме,

а пък после си върви... не ме е страх.