Feb 19, 2009, 1:18 AM

Като за последно

  Poetry » Love
988 0 1

От твойте шепи черпя вдъхновение.

Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.

И няма вече никакво значение

дали Земята днес ще спре да се върти.

 

На устните ти искам последното дихание.

Последният ти шепот нека в мен се притаи.

Целувай ме безспир, бъди мое страдание.

Сърцето ми безумно без жал изпепели.

 

Остави ме за последно в тебе да потъна.

Отведи ме на далечния самотен бряг.

И тогава с нежността си пак убий ме...

Подлудявай ме, ти знаеш как!

 

Под синьото небе люби ме.

Бъди последният ми грях.

Щастлива за последно направи ме,

а пък после си върви... не ме е страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....