Прости ми, ще те забравя:

сътбата изтрива дните с теб.

Прости ми, но това е -

не ми е лесно да кажа "Сбогом".

Знаеш причините

и защо аз тръгвам в този късен час...

Като знаеш, замълчи си,

не натрапвай празните мечти за нас.

Една нощ аз те търсих

и намерих твойта топла длан,

беше хубаво, но свърши.

Спри да т ърсиш измитите следи в дъжда.

Горях, трептях в твоите ръце

и знаеш ли, до болка влюбих се...

когато и последната сълзичка се изрони,

аз разбрах - от тебе ще остане само спомен.

Може да се тръшкам и да стена,

но не ще превърна таз лъжа във истина

и сега разстоянието променя

всяка целувка в горчива рана.

За нашта среща аз не закъснях,

прегръдките си бяха искрени и от сърце,

но знаеш ли, не съм глупачка, 

ако остана...

ще те загубя със сълзи на лице.

Сънувах, че умираш с писък във една мечта,

сънувах те, бълнувах,

а после пак реалността.

Искам те. Да, знаеш, но пътят между нас изгни.

Аз не мога да остана,

а при мене не можеш да се върнеш ти.

По-добре във спомен, а не във болка да те превърна.

Съдбата каза свойта дума.

Ти ще ме забравиш...

Дано да можеш...

                                                                                        Посветено на Киро.